Хандбал в зала: терен, три стъпки и три секунди
Правила на хандбала в зала: размери на игрището, правилото за три стъпки и трите секунди, позиции на седемте играчи и наказания.
Игрището за хандбал в зала е с размери 40 на 20 метра, а вратата е широка 3 метра и висока 2 метра. Играчът има право на три стъпки с топка в ръце и на три секунди задържане, след което трябва да подаде, да стреля или да започне да dribлира. Тези три числа, 40, 3 и 3, определят ритъма на играта повече от всяко друго правило. За практически ориентир при залите и размерите на игрището може да се ползва и описание на залата и терена, което обобщава основните параметри на играта. Официалните размери идват от правилата на Международната хандбална федерация (IHF), публикувани на ihf.info.
Какви са размерите на игрището за хандбал в зала?
Игрището е правоъгълник с дължина 40 метра и ширина 20 метра. Мерките се вземат между вътрешните ръбове на линиите, а не между външните. Всички линии са с ширина 5 сантиметра, с изключение на линията на вратата, която е 8 сантиметра.
Около игрището има зона за сигурност. Зад вратите тя е най-малко 2 метра, а по дългите страни най-малко 1 метър. При официални състезания изискванията са по-строги: 3 метра зад вратите и 2 метра по страничните линии.
Вратата е с вътрешна ширина 3 метра и височина 2 метра. Намира се в средата на всяка крайна линия. Мрежата е окачена така, че топката да остава във вратата след гол.
Пред всяка врата има зона на вратаря. Тя се очертава с дъга на 6 метра от вътрешния ръб на предната греда. Тази линия не е граница, която играчът не може да прекрачи: тя маркира зона, в която само вратарят има право да стои.
На 7 метра пред вратата има къса линия с дължина 1 метър. От нея се изпълнява наказателен удар. На 9 метра има пунктирана линия, която ограничава зоната за свободни удари.
Смяната на играчите става в зона с дължина 4,5 метра пред пейката на всеки отбор. Играчът трябва да излезе от игрището, преди неговият съотборник да влезе.
Как работи правилото за трите стъпки?
Играч с топка в ръце има право на три стъпки. Броенето започва от момента, в който играчът хване топката в движение и я задържи. Ако играчът получи топката, докато стои на място, първата стъпка се брои при първото повдигане на крака.
Стъпка се брои всеки път, когато играчът докосне пода с крак, докато държи топката. Придвижването с топка без dribлиране е ограничено до тези три докосвания. След третата стъпка играчът трябва да подаде, да стреля или да започне да dribлира.
Има две изключения, които често объркват начинаещите. Първото: играч, който получи топката, докато стои неподвижно, може да направи три стъпки с едно и също краче, без да повдига другото. Второто: след като спре да dribлира, играчът може да направи още три стъпки, преди да подаде или стреля. Това означава, че една атака може да съдържа два отделни отрязъка от по три стъпки, разделени от dribлиране.
Нарушението се нарича "повече от три стъпки". Съдията го отсъжда със свободен удар за противника от мястото на нарушението. Ако нарушението е в зоната на вратаря, ударът се изпълнява от линията на 9 метра.
Важно уточнение: трите стъпки не са свързани с трите секунди. Те са две отделни ограничения и могат да се нарушат поотделно. Играч може да направи три стъпки за една секунда и да е в правилата, или да стои неподвижно четири секунди без нито една стъпка и да е в нарушение.
Колко дълго може играч да държи топката според правилото за трите секунди?
Играчът може да държи топката най-много три секунди. Броенето започва, когато играчът получи контрол върху топката, и спира, когато той я подаде, стреля или започне да dribлира.
Правилото не се нулира при dribлиране. Ако играчът dribлира, спре и задържи топката, трите секунди продължават да текат от първоначалния момент. Това е честа грешка при младите играчи: те смятат, че dribлирането връща брояча на нула.
Съдията отброява трите секунди мислено или с движение на ръката. Нарушението се отсъжда със свободен удар за противника. Ако играчът е в зоната на вратаря по време на нарушението, ударът се изпълнява от 9 метра.
Изключение има при изпълнение на свободен удар или наказателен удар. Тогава топката може да бъде задържана по-дълго, но само ако играчът не е започнал да я държи в игрово положение. След сигнала на съдията трите секунди текат нормално.
Правилото за трите секунди е свързано с правилото за пасивна игра. Ако отборът задържа топката твърде дълго без видима атака, съдията вдига ръка и дава още четири подавания, след които трябва да последва стрелба. Това е отделен механизъм от трите секунди на отделния играч.
Кои са позициите на седемте играчи?
Всеки отбор излиза на игрището със седем играчи: един вратар и шест полеви. Позициите в атака са разпределени по роли.
Вратарят стои в зоната на вратаря и е единственият, който може да докосва пода в нея. Извън зоната той играе като полеви играч.
Двете крила заемат крайните позиции близо до страничните линии. Те са най-бързите играчи в отбора и често стрелят от малък ъгъл.
Двата бека, ляв и десен, стоят на 9 до 10 метра от вратата. Те са основните стрелци от дистанция и често изпълняват наказателни удари.
Центърът е разпределител. Той организира атаката и обикновено е играчът с най-много подавания.
Пивотът стои на 6 метра, близо до зоната на вратаря. Той играе с гръб към вратата, блокира защитници и получава къси подавания.
В защита отборът обикновено играе с шест полеви играчи в схема 6-0 или 5-1. При 6-0 всички стоят на линията на 6 метра. При 5-1 един играч излиза напред, за да пресича подаванията на центъра.
Какви са наказанията и временното изключване?
Съдията използва карти и временно изключване, за да регулира играта.
Жълтата карта е предупреждение. Тя се дава за груба игра, за задържане на противник или за неспортсменско поведение. Всеки отбор може да получи до три жълти карти на мач, а отделен играч може да получи само една.
Временното изключване е за две минути. Играчът напуска игрището и отборът играе с шест полеви играчи. Ако противникът отбележи гол по време на изключването, изключеният играч може да се върне веднага след гола. Ако не бъде отбелязан гол, той изчаква пълните две минути.
Играч може да бъде изключен три пъти в един мач. Третото изключване означава дисквалификация: играчът напуска игрището до края на мача и отборът играе с шест полеви играчи до края.
Червената карта се дава за тежки нарушения, за груба игра или за нападение срещу съдия. Играчът напуска игрището и обикновено следва допълнително наказание от дисциплинарната комисия.
Синята карта се използва в някои състезания за особено тежки случаи. Тя означава, че случаят се предава на дисциплинарна комисия и играчът е изключен от мача.
Наказателният удар се изпълнява от 7 метра. Той се отсъжда, когато защитник наруши правилата в зоната на вратаря или когато нередовно действие попречи на сигурен гол. Изпълняващият има право да стреля само след сигнал на съдията.
Свободният удар се изпълнява от мястото на нарушението. Ако нарушението е между линията на 6 и 9 метра, ударът се изпълнява от 9 метра. Защитниците трябва да стоят на 3 метра от топката.
Кратки правила за играча
Топката се движи с ръце, а не с крака. Играчът може да докосва топката с всяка част на тялото над коляното. Докосване с крак или под коляното е нарушение и се наказва със свободен удар за противника.
Дribлирането е разрешено, но не и двойно dribлиране. Ако играчът хване топката след dribлиране, той не може да започне ново dribлиране. Нарушението се наказва със свободен удар.
Борбата за топка е разрешена само с открита ръка. Задържането, бутането и блокирането с тяло са нарушения. Съдията може да даде жълта карта или временно изключване.
Голът е редовен, когато топката премине изцяло линията на вратата между гредите. Гол не се признава, ако играчът е стъпил в зоната на вратаря преди стрелбата или ако е направил повече от три стъпки.
Мачът се състои от две полувремена по 30 минути с почивка от 10 минути. При равенство в елиминационни мачове се играят две продължения по 5 минути, а при ново равенство се изпълняват наказателни удари.